Валя МАРИНОВА

Българите ядели най-евтин хляб и плащали най-евтина електроенергия сред страните от Европейския съюз, сочат статистически данни. А дали те отразяват и мизерното ниво на заплатите и пенсиите български?!

Не преставам да се удивлявам как преживяват днес хората. Вглеждам се непрекъснато в лицата на околните - те носят отпечатък на грижи, напрежение и онзи белег на немотия, който не може да бъде скрит, който фрапиращо бие на очи в нещо вехто, охлузено, “втора употреба”.

Как ли свързват двата края?

Всеки ден срещам моя любим учител, остарял, прегърбен под бремето на живота и мизерията. Колко жар и трепет изпълваха уроците му, в часовете му правехме най-приказните екскурзии до всички кътчета на земята, караше ни да мечтаем, да обичаме живота, да обичаме хората, да се раздаваме за тях. Днес той мизерства и най-точната дума, която характеризира живота му е вехто. Чисто, изпрано, поддържано, но вехто.

А съседката ми бивша акушерка? Колко безсънни нощи, колко нови животи посрещнати, радост и щастие дарени, а днес смачкана, болна, с пенсия, която едва стига за лекарствата. Зимата прекара край опушеното чудо, пестейки дърва, мъкнейки с кривите си болни крака тежкото казанче.

Това ли заслужаваме след десетки години труд и раздаване?!

Понякога ми писва да седя сама пред телевизора и да превъртам каналите. И аз като други хора решавам да изляза, да се срещна с познати. За какво си говорим ли? Оплакваме се -- приказките ни все едни и същи, съдбите - също. С по-наперените отиваме на кафе, но там не е за нас - кафето 80 стотинки, една гола вода - също. Най-добре да си седя вкъщи и да си говоря с телевизора, да ругая и викам на воля. Затова само ставаме вече - за живот пред телевизора.