Неголям остров /19 на 22 км/ с преобладаващ планински релеф е Тасос. А че е бил заселен от дълбока древност говорят археологическите разкопки и Археологическият музей в Лименас. На 29 март след изкачването на върха правим обиколка на острова за три часа и навъртаме 104 км. Богати и вълнуващи впечатления отнасяме от крайбрежната ивица. С много любов природата е извайвала този бряг, нежно и романтично нагънат с безброй заливи, плажове, острови, полуострови. И много зеленина и маслинови гори. Кокетните двуетажни къщи и хотели пък се вписват хармонично в ландшафта. Затова наименованията тук като Златен бряг, Райски бряг...не са лишени от основание. На много места спираме и се възхищаваме на ширналата се пред нас панорама. Най-много се задържаме на манастира “Св. Архангел Михаил”. Творческа фантазия и безпогрешен усет е вложил архитектът в пластично раздвижените куполи в постигнатия синтез с околната среда.

Завършваме обиколката и, както при обиколка на земното кълбо, до мястото на тръгване /Лименас/ пристигаме точно от обратната страна.

За изкачване на врах Ипсарио изходен пункт е селището Потамия /170 м н.в./ на 10 км от Лименас, малко след старата столица на острова Панагия. Оставяме колата и тръгваме в началото по широк горски път, а после по добре маркирана пътека. На много места има пейки за отдих. Предстои ни да преодолеем повече от 1000 м денивелация. Водач ни е доц. Сандю Бешев от Пловдив, змс по алпинизъм. Останалите сме: Мариана и Митко от Варна, аз и моят внук Данчо от Асеновград. Три часа с умерен ход, с няколко кратки почивки и развяваме българското знаме на върха. Вписваме имената си в специалната книга. Дълго се любуваме на чудесната гледка към Егейско море и планинските хребети. На връщане срещаме мъж и жена /германци/ и те насочили се към към най-високия връх на острова. По склоновете пък на воля пасат питомни кози. Недалеч се откроява и връх Профитис Илиас /1108 м н.в./.

След две нощувки на острова на 30 март отново сме на пристанището. Имаме малко време до тръгването на ферибота. Оползотворяваме го - Мариана и Митко да уловят още някой интересен обект с фотоапарата и камерата; аз и Данчо пак да се поразходим по улиците на Лименас.

Потегляме. Островът все повече се отдалечава, но от сърцата и спомените ни никога няма да се отдалечи. Дълго ни съпровождат чайки. Стремглаво се спускат към морето да грабнат храна, хвърлена им от пасажерите и пак се връщат - истинска атракция. Плаваме 40 мин. и слизаме на Керамоти. Оттук гоним граничния пункт, откъдето влязохме, Илинден - Ексохи /до гр. Гоце Делчев/. На 40 км от Керамоти е гр. Кавала, втори по големина /след Солун/ в Егейска Гърция. Строен е амфитеатрално в полите на планината Символо. Има много забележителности. Централно място заема старият град, днешният град Панагия /Богородица/. Градът е известен с три имена през вековете: Неаполис, Христополис и от 1470 г. Кавала. Символи на Кавала са градската крепост и арките. Други забележителности: Общинската палата /1890/, приличаща на малък замък, Големият клуб /1910/ - място за културни и социални прояви, Имарет /1817/ - център на знанието по време на последната фаза на Османската империя, построен от Мохамед Али - пашата на Египет, роден в Кавала, улиците “Омония” и “Венизелу” - сърцето на търговския център. Господстващ елемент все пак в Кавала си остава морето и това го прави безкрайно очарователен град.

От Кавала до Драма също са 40 км - между двата града е античната крепост Филипи. 33 км преди границата посещаваме пещерата Ангити /7 евро вход/. Подземната река прави пещерата уникална. А богатството на сталактити, разнообразни по форма и големина, създават неповторимото усещане, че си в приказна каменна гора. Вековните чинари пък, през които преминава река Ангити, напускайки пещерата, придават очарование на нейния вход и на външната природа.

Пак сме на граничния пункт и пак като на истински европейци, след проверка само на личните карти, вдигат любезно бариерата.