След два часа полет от София с боинга на израелските авиолинии ЕLАL кацаме на лещите “Бен Горион” в Израел и попадаме в различен свят: горещо слънце, разкошна зеленина, цветя, екзотика. Удивителни са постиженията в Израел за краткия период на нейното създаване /1948 г./: безупречни пътища, великолепни сгради, проспериращи кооперации /кибуци/ за отглеждане на банани, портокали, маслини... Необичайни са много неща за нас: пишат и четат от дясно на ляво, нова година започва през месец септември, и момичетата ходят задължително в казармата /2 години/, има завиден ред и дисциплина, капково напояване - никакво пилеене на вода...

Израелската туристическа агенция “Амиел турс” беше се погрижила да имаме програма, чрез която да се докоснем до повече от светите места Христови: Галилейското езеро, Капернаум и Табха, Назарет, Кана Галилейска, река Йордан, Витлеем, Елеонския хълм с Гетсиманската градина. Извървяваме Пътя на страданието с 14-те спирки до Голгота. Стигаме до църквата “Гроб Господен”.

Да спомена още, че видяхме Мъртво море и Юдейската пустиня, също така и мястото, където е бил Содом, зърнахме бедуински селища, докоснахме се до Стената на плача и много още интересни места.

За Великденските празници в старата част на Йерусалим и особено в църквата “Гроб Господен” е истинско стълпотворение от хора, хора от цял свят. Ще се спра по-подробно на един от най-вълнуващите моменти от посещението ни в Израел - спускането на свещения огън над гроба на Исус Христос. Това чудо става на ден велика събота след продължителна молитва на Йерусалимския патриарх. Ставало е от преди много години, описвано е от много пътешественици и поклонници. Никой не се е усъмнил в истинността му. Аз - също. Преди няколко години БНТ излъчи това събитие на живо. В последните години пък със самолет свещеният огън се пренася и у нас, в България. Така ще бъде и тази година.

Сега обаче ще се опитам да опиша онова, на което аз бях свидетел и преживях. Най-любопитните са изпълнили църквата далече преди събитието. Аз се задоволявам да бъда отвън пред църквата. И тук множеството плътно е заело цялото пространство. Патриархът вече е влязъл и отправя горещи молитви към Господ. Няма нищо запалено в църквата - нито кандило, нито свещ - нищо. Нарочна комисия вече е проверила и патриарха, че не носи нищо, с което да добие огън. След по-дълго, или след по-кратко време на молитви над кандилото на гроба Господен се спуска невеществен, божествен огън и го запалва. Запалват се и останалите кандила в църквата. Изнасят го и навън, за да запалят хората снопчетата от по 33 свещи, с които чакат търпеливо и дълго.

Ето на какво бях свидетел. Към 11 часа от изхода на църквата започва вълнение, което бързо обхваща всички. Изнасят свещения огън. Лицата на присъстващите сияят, ръцете им трескаво се протягат да запалят свещите си и да предадат огъня на следващите - една верижна реакция, движеща се с голяма бързина.

Такава атмосфера, разбира се, е силно емоционално въздействаща. Запалвам моите свещи и в този момент изживях нещо, което не се забравя. Цялото ми същество и психическо и физическо беше буквално разтърсено от някаква сила, очите ми се пълнеха със сълзи от вълнение, а устните ми шепнеха спонтанно: “Бъди благословен, Господи Исусе Христе!”. Може ли да се забрави такъв момент?! Никога!!!

Завърши посещението ни в Израел. Кацаме на летище “София”, а навън всичко е побеляло от позакъснял априлски сняг. Връщаме се, носейки със себе си спомена за изживяно нещо голямо, велико, незабравимо...и със сертификат за хаджийство.