РЕГИОН ПРЕС

Някак си продължаваме да живеем - между Цветница и Страстната седмица.

Господ така е решил - да ни почерни един от най- красивите празници - Цветница.

Някой така е орисал - да сме първи в новините като град заради зловещата трагедия със седем жертви на пътя Пловдив- Асеновград.

И всичките са от Асеновград . И шест от седемте са до 24 - годишна възраст.

И са се возели на коли, и са празнували, и са искали да живеят.

Не знам дали наистина можем да променим нещо.

Не се сещаме на кого да се сърдим за случилото се.

Казват - било поличба.

Било като търсене на смирение и повод за размисъл.

Градът потъна в траур вчера- официален, протоколен, но и истински човешки.

Светкавична инициатива събра в храма за обща заупокойна молитва.

Или пък - за молебен за здраве на асеновградчани.

Сигурно във всичко има по нещо вярно.

Но не е ли време - да я озаптим тая война по пътищата.

Не е ли достатъчен кръвният дотук данък ?

И не са ли ни в повече писъците след жертвите на катастрофите с деца и млади хора?

Защо живеем като самоубийци?

Защо не можем да си спестим черните забрадки, траурните изяви и тия редове ?