Йордан КОЖУХАРОВ

Красива е Родопа планина. Ако тръгнеш да я обикаляш, ще се влюбиш в нея. Вървиш, вървиш, а насита няма. Стигаш до селце, живописно подредено. Работливи хора щъкат из ниви и дворове. Ще ги поздравиш. С добро сърце ще ти отвърнат. И добър път ще ти пожелаят. А пътят е добър - спуска се и се въззема - в гора ще се промушиш, пред ширене безкрайно ще те изведе. Е-хе-е там в далечината, сякаш разпилени бисери, на ската къщи се белеят.

Няма, няма насита погледът ти красоти да гледа, слуха ти горските звуци да галят, сърцето в сладост да прелива, гърдите свеж въздух да изпълва. Усещаш: по-силен и по-добър си станал. Хубава, хубава е Родопа планина!

И ако не склонят близки и познати да тръгнат с теб, пак тръгни. Защото тя е щедра и любезна - не ще те остави да се чувстваш сам. А тръгнеш ли веднъж да я обикаляш, ще се влюбиш в нея!