Кой ще спре хулиганите по пътищата?

Да - хулигани! Точно така ги наричаше сестра ми и не се качваше втори път в колата на шофьор, който се е държал като такъв по време на шофиране. Не искам да се качвам и аз, но не мога, налага се да пътувам и то всеки ден, и то с обществен транспорт, където внимателните и отговорни шофьори също са малко. Липсва професионализмът. Текучество и безотговорност в професията, пренатоварени пътни мрежи, изнервени до припадък шофьори, истерично изсвирване на спирачки, преминаване на червено, неспазване на знаците...Кой не го вижда, но всеки бърза и бърза, и бърза, и ругае и осъзнава, че бърза заникъде. Защото загубата на най-ценното - живота, се оказва най-лесното - един миг на невнимание, един миг на неподплатено самочувствие, един миг на безочливо нахалство да изпреварим другите.

А после - черни забрадки и черна дупка в сърцето до края на дните ни.

Не искам това за моите деца, за вашите деца, за себе си.

Трябва да спрем хулиганите по пътищата! Заедно! С всички сили!

И най-вече законотворците - нека тежат на мястото си, нека си гледат по-прецизно работата, нека приемат по-сурови закони, но спасяващи животи!

Пепа ГОСПОДИНОВА, майка