|
Йордан КОЖУХАРОВ
През далечната 1954 година завършихме Смесена гимназия “В.Коларов” – Асеновград. С умиление и носталгия си спомняме за абитуриентския ни бал. Бяха бедни години: облеклата ни – скромни, балът – в училищния коридор, менюто – нищо особено, танците – неуверени. И въпреки това преживяването – незабравимо.
Животът нататък ни разпръсна в различни социални, професионални и географски посоки. Уважението между нас обаче като съученици остана неизменно. То диктува потребността години наред пак да се срещаме. А тези срещи ни зареждат с много положителни емоции и оптимизъм; с радост , че пак сме били заедно за няколко часа, през които забравяме за грижи и проблеми. Пък и все още имаме сили и желание да станем за танц, да се хванем на хоро, да си разкажем интересни случки и спомени, да разменим мисли.
Сега животът отново ни събра в една социална група – пенсионери, но сме хора, които още могат да се веселят и да мечтаят, да имат амбиции и да чертаят планове...
Така беше и на тазгодишната ни среща. Разделихме се наистина заредени с положителни емоции и с оптимизъм. Пожелахме си и си обещахме след година пак да се срещнем. А срещнем ли се, това ще означава, че сме живи, това ще означава, че сме здрави, това ще означава, че сме...платежоспособни.
До следващата среща, скъпи приятели!
Брой 22
Trackback(0)
Цитирайте тази статия във Вашия сайтЗа да създадете връзка към тази статия на Вашия сайт,копирайте долния текст и го поставете във Вашата стgаница.
Преглед:
54 години от 1954 година
10 юни 2008
Йордан КОЖУХАРОВ
През далечната 1954 година завършихме Смесена гимназия “В.Коларов” – Асеновград. С умиление и носталгия си спомняме за абитуриентския ни бал. Бяха бедни години: облеклата ни – скромни, балът – в учил
|