|
Или защо за Асеновград емоцията е още по-объркваща
Грета ДЖЕНЕВА Няма нормален човек, на когото да му е гот от случилото се. Българските щанги са аут от Олимпиадата в Пекин. Заради допинг скандал. Спецжурналистите в спортния сектор го нарекоха грандиозен. Просто си е срам. Тъжен, но и поучителен. Не съм сред онези, които и този път се опитват да видят намесата на “зелени човечета” в този скандал. Всъщност тази версия внезапно изтъня и изчезна за има - няма ден време след лошата новина. Изрекоха се заклинания, че звездите в този спорт излизат окончателно от него, старшията пък откровено заяви, че просто плаче. На всички ни се плаче, защото една от причините да очакваме идващата Олимпиада бе именно групата от щангите. Че как иначе, освен всичко друго, Асеновград имаше и една тръпка в повече. Тук е почти целогодишният спортен лагер на отбора, а част от имената на щангистите вече са обвързани като почти “наша гордост”, каквото и да значи това. Дойде ли време да си кажем и другите мисли, които като гейзер изплуваха около т.нар. грандиозен скандал. Според мен дойде, най- малкото защото паркингът пред хотел “Асеновец”, където откривахме автомобилите на същите тези щангисти, сега е необичайно празен. Казват, че и самите щангисти вече са си тръгнали от града. Не съм познавач на спорта, още по-малко имам данни да бъда заклеймена като пристрастна. Просто ме връхлитат случки и сюжети и е редно да ги изпиша като надраскани мисли. Нито знам, нито ме интересува какъв е допингът, кога и как е даден, кой е знаел и защо не е знаел за последствията. Сещам се за безграничното толериране на силовите спортове , толкова и така, че прекрачването на границата отдавна е част и от имиджа на този град. Как да прескоча епизода с почитта на властта в Асеновград, когато например Иван Стоицов стана шампион преди година. Прощавайте, няма да съм точна, за това какъв точно. Не се сещам друга личност и друго постижение за последните доста години на човек, уж идентифицирал се с Асеновград , да е предизвиквал такава почит. Три хиляди лева парична награда, цяла зала спонсори и мъже на властта буквално пърхаха от гордост и удоволствие около победителя. Коктейл в негова чест и още обещана подкрепа. Гледах го в този момент същото това момче, исках да го чуя, че и аз да прихвана от гордостта. То, обаче, небрежно си дъвчеше дъвката през цялото време, така и не отрони нито дума в знак на благодарност и както е редно поне да изрази вълнението си от церемонията в негова чест. Мина се неделя- две и същият този млад мъж, уж асеновградска гордост, взе, че с цялата тежест на тежкия си спортен дух , се изцепи в национален ефир, че е пловдивчанин и като такъв в момента се състезава. Нито дума геройски не отрони, че е състезател на Асеновград, че този град го подкрепи и почете всякак. Мина се неделя- две и двама от националните щанги- гордости се забъркаха в недопустим скандал, след като дръзнаха пияни да нападнат таксиметров шофьор насред Асеновград. Молиха ме доброжелатели да не огласявам грозния индицент, че видиш ли, момчетата ще се стресират, щото се готвят за Олипдиадата...Аз обаче го огласих, както правя сега и с тези надраскани мисли около щангиозния скандал . По много причини. Не защото толкова разбирам от щанги, а защото съм против двойните аршини в битието ни. Ако ще е гордост за града- нека бъде докрай. Ако ще ги толерираме и обливаме с вниманието си всякакво – нека бъдат така добри, да го осъзнаят и носят последствията от това. Не искам да знам куп от нещата, които вече знам за толерираните спортове в Асеновград. Пак ще има сърдити, насън и наяве, ако истините излязат наяве насред юлската жега. Но не е ли време някой да осъзна, че никак, ама никак не е нормално, на асеновградска почва да инжектираме внимание , пари и властови флирт с точно определени спортове, особено, когато ефектът се оказва непредвидим. Сега ще напиша няколко реда за децата в спорта, за истинския смисъл на една общинска спортна политика . И знам, колко насреща ще подскочат, ще се ядосат и ще им олекне, че са разкрили конспирацията. Защото няма да искат да проумеят,че и в Асеновград възпроизвеждаме уродлива спортна политика, чийто заключения често изглеждат дословно така :”Ама, вие, със щангите ли ще се сравнявате ?” Сигурно е време и Асеновград да се откъсне от любовния плен, в който е изпаднал към силовите спортове. За тяхно добро е. За да стъпят на земята , за да знаят, че трябва да се държат сдържано, да имат уважение на града и да се сещат ,че не са с имунитет заради силовостта на уменията си. Иначе какво ще разберат спортуващите деца отстрани? Че има толерирани батковци в този, този и този спорт, че на тях им е позволено и непозволеното, а ние с кравешки поглед отстрани ще ги извиняваме. Не искам същите спортуващи деца и онези, дето ще дойдат след тях в бедните и нетолерирани градски спортни клубове, да има уродливи представи на кого и защо отдаваме почит и финансираме обилно. Знам, че случилата се тъжна история с щангиозния скандал в щангите, ще е поучителна. Но само за тези, които имат смелостта да отворят страницата и на този урок. Може и нищо да не се разбере и всичко да продължи по-старому. Тогава знам как след време пак ще се прехласваме по някой бабанка батко, дето ще е радостен, че назобването му е минало успешно. И ще си дъвче дъвката, а сетне ще каже, че май е пловдивчанин, докато асеновградската власт ще трепти в почитта си към него. От това на някого пак ще му се плаче. Хайде да поплачем и ние, обаче здравословно. За да е поучително. · щангиозен скандал - грандиозен в щангите скандал/ както го нарекоха спецовете/
Trackback(0)
Цитирайте тази статия във Вашия сайтЗа да създадете връзка към тази статия на Вашия сайт,копирайте долния текст и го поставете във Вашата стgаница.
Преглед:
Надраскани мисли около щангиозния скандал
01 юли 2008
Или защо за Асеновград емоцията е още по-объркваща
Грета ДЖЕНЕВА Няма нормален човек, на когото да му е гот от случилото се. Българските щанги са аут от Олимпиадата в
|