|
Литературният конкурс “Асеновград–моят малък свят” се провежда за четвърта година. Инициаторът е Народно читалище “Св. преп. Паисий Хилендарски”, конкурсът е посветен на Деня на Асеновград.
Тази година в конкурса се включиха 30 участници от средните училища в града.
Отличени бяха творбите на Руска Стефанова – първо място, Шери Шефкед – второ място и Анелия Атанасова – трето място.
ВТОРО МЯСТО
Там някъде, в полите на Родопите, където свършва Тракийската низина и започват склоновете на планината, се намира чудно кътче, наречено Асеновград. Наричат го още Малкият Ерусалим, защото е благословен от Бога.
Това е моят град, моят свят – всичко, което най-много обичам и ценя. Тук съм родена и тук израствам. Тук са моите близки и приятели, любимите ми хора и места. Това е моят свят, богат на спомени, чувства и емоции. Не мога да си представя живота без него.
Вървя по смълчаните улици на своя град. Привечер е, слънцето залязва и позлатява с последните си лъчи върховете на тополите. Ухае на зеленина и люляк, омайва ме тази миризма. Ето я родната ми махала. Тук неведнъж съм играла и съм се крила с приятели. Познато ми е всяко кътче, всяко камъче, всяка тревичка.
Вървя и стигам до родното училище. Преди няколко години за първи път прекрачих прага му, а скоро след това то стана за мен мой втори дом. Колко вълнения и трепети терзаеха тогава малката ми личност. Изпитвам ги още – всяка есен, когато дойде 15 септември.
Вървя и разглеждам града с нови очи, като че ли за първи път го виждам.
Заглеждам се във водите на реката. Как непрестанно променят цветовете си, различни, неуловими! Така се движи и животът ни, неумолимо напред. Вдигам очи нагоре и виждам Асеновата крепост. Като страж бди тя над града ни и ни напомня за онези далечни години, в които българите с огън и меч са пазели земите си и гордостта си.
Продължавам разходката си из моя град, моя малък свят. Най-ценното в него са хората – онези различните, които изграждат Асеновградската вселена. Тях ги обичам най-много. Те носят духа на древното ни минало и пътуват към бъдещето бавно и с достойнство.
Това е моят свят, богат на спомени и мечти, на реалност и измислица. Ако някой ми го отнеме, ще се превърна в нищо – подхвърлен лист, обронен от дървото.
Казват, че родината на човека е там, където той се чувства най-добре. Аз се чувствам добре тук, в родния си град. За мен той е моята родина, моята малка вселена. За нищо на света не бих се разделила с нея. Защото какво е човек без родина?
Асеновград – мой малък свят, бъди благословен сега и завинаги! И нека 40-те църкви и параклиси да разнасят наоколо божия благодат и закрилят жителите му.
Шери ШЕФКЕД,
СОУ “Св.св. Кирил и Методий”, 9 “а” клас
Trackback(0)
Цитирайте тази статия във Вашия сайтЗа да създадете връзка към тази статия на Вашия сайт,копирайте долния текст и го поставете във Вашата стgаница.
Преглед:
Асеновград - моят малък град
19 август 2008
Литературният конкурс “Асеновград–моят малък свят” се провежда за четвърта година. Инициаторът е Народно читалище “Св. преп. Паисий Хилендарски”, конкурсът е посветен на Деня на Асеновград.
Тази година в конкурс
|