И станимашките адвокати са се конкурирали

В последните години някои хора се опитват да ни убедят, че конкуренцията е нещо ново, което тепърва ще се развихря в нашата страна. Ако разгърнем вестниците от началото на миналия век, ще се убедим, че и тогава е имало такова нещо, и то в доста оригинална форма.

В началото на бурния XX в Станимака е имало сравнително малко адвокати. Това обаче не им попречило да си съперничат и да търсят начини за привличане на повече клиенти, защото в крайна сметка "всичко опира до парата". А като няма клиенти, няма и пари.
Още през лятото на далечната 1905 г. защитниците на закона наемали млади момчета за тази цел. Някои от тях били завършили начално училище, други-прогимназия, трети са били и без образование.

Та тези копои, както ги наричали тогава, посрещали хората на улицата, хвалели своите господари адвокати, настоявали да влязат в канторите им, за да се убедят в правотата на думите им.

цялата статия може да прочетете тук




Понякога и пожарът помага

На 19.10.1906 година пламва стихиен пожар в Амбелинския квартал. Гори голямата и хубава къща на потмоствените търговци Маджир.

Своевременно е извикана пожарната команда на града, която веднага пристига с 4 тулума пълни с вода.

Уплашените близки на търговеца избягали, изоставяйки имуществото и бързайки да спасят живота си.

Недоумение будило поведението на собственика на къщата Апостол Маджир Джабар. Той спокойно си седял и си пиел кафе ала турка, въпреки че слугата доложил за избухналия пожар.
Нещо повече. Той упрекнал господаря си, че стои безучастен в създалата се ситуация.


"Как така бе, чорбаджи, къщата отива зян, а ти пръста си не мръдваш?" Стопанинът отговорил със спокоен глас: "Ами защо да се кахъря... Тя, къщата, щом е почнала да гори не можеш я спаси. Нека си гори, цялата да отиде на дим, та по-лесни да са ми сметките със застрахователите".

цялата статия може да прочетете тук




Лясковският светилник (Основаване на читалището в село Лясково) - Ангел Кръстев

Малкото китно родопско село Лясково води началото си от времето на помохамеданчването на българите в Родопите. Първите му жители са преселници от едноименното село Лясково.

Въпреки неколковековната си история селото се свързва с важни събития като Освободителната Руско-турска война. Деветоюнските събития от 1923 година и др.

Местната интелигенция, макар и малобройна се стреми да създаде условия за развитие на политически и обществен живот, просвета и култура.
Така още преди Освобождението е открито училище, като първи учител е добралъчанинът Павел Костов, известен обществен и политически деец на Асеновград.


През 1909 година лясковчни откриват и свое читалище. За този значим за селото и района факт ни съобщава статия под заглавие "Основано читалище" във в. "България", бр. 31 от 10 декември 1909 година, орган на Прогресивно-либералната партия.

цялата статия може да прочетете тук




Електрически трамвай от Станимака до Пловдив - Ангел Кръстев

На 11 февруари 1899 година пловдивчанинът Хенрих Айнигер подава заявление в общината на Станимака от името на белгийската фирма на Карел Драйфус и Александър Майер да им бъде дадено на концесия използването на р.Чая за електрическо осветление на града и построяване на електрически трамвай от Асеновград до Пловдив.

Асеновградските общинари забавили отговора, защото изчаквали подобно решение и от пловдивските общинари. Направеното предложение за електрифицирането на града и прокарването на електрически трамвай от Асеновград до Пловдив породило голям интерес сред жителите на двата града.
Появили се хвалебствени статии в пловдивския периодичен печат.


Голям шум се вдигнал и в нашия град. Не били малко и критичните настроения на нашите граждани. Особено недоволни били собствениците на земите, през които трябвало да построят каналите, а така също и трасето за трамвайната линия.

цялата статия може да прочетете тук




Още няколко думи за горноводенския манастир "Св. Кирик и Юлита" - Николай Хайтов

В кн. 2/1974 година на списание "Родопи" беше отпечатана статията на Сл. Кисьов за горноводенския манастир "Св. Кирик и Юлита", за неговата оригинална архитектура и драгоценни стенописи и икони - работа на знаменити наши майстори-иконописци като Захари Зограф, Георги Данчов и други.
Онова, което ние искаме да добавим към историята на манастира, е че той е застроен върху мястото на тракийско светилище и че неговото разрушаване през 1810 година е извършено от кърджалиите на Емин ага заедно с второто разграбване на Асеновград.
Разположен върху един спад от най-северните разклонения на Родопите, в подножието на една сиво-бяла варовикова чука, манастирът се радва на вълшебен изглед към равнината, на богата природа и чудесен климат.


Край манастира се намират няколко над тристагодишни букови дървета - може би най-старите в Пловдивски окръг, ако не и в целите Родопи. Намират се там едни от най-живописните скали в България, обраснали със здравец и червено-зърнести хвойни, които излъчват лятно време миризма на тамян.

цялата статия може да прочетете тук




Бачковската стенопис - Славчо Кисьов

Интересна е композицията на западната абсида - "Богородица умиления" с Христос и Йоан Богослов, където художникът е предал умението си да търси вътрешния конфликт в образите.

Кулминационна точка в своето творчество в трапезарията незнайният художник-българин достига в изографисване в цял ръст на древногръцките философи. Цветовете са оптимистични. Самите философи са в тържествено одеяние и импозантна поза.Всеки държи в ръката си свитък, в който е предадена квинтесенцията на неговото учение. Тук са вождът на атинската робовладелска демокрация в периода на нейния разцвет - Перикъл; идеологът на робовладелската аристокрация Сократ, неговият ученик Платон, един от основателите на обективно-идеалистическото направление във философията.



Тук е и великият древногръцки мислител Аристотел, творецът на 44 комедии Аристофан, не е пропуснат и Диоген, тръгнал да търси човека.

цялата статия може да прочетете тук




Произведенията на Захари Зограф в Асеновград - Светла Москова

В Пловдив младия самоковски зограф живее в годините между 1836-1848г. Тук съзрява неговото изкуство - начало на път, който решава бъдещето на българското изобразително изкуство.

Художествените съкровища на възрожденските паметници на Станимака са неизброими. Те очакват своите поклонници.

В църквата "Св. Богородица - Рибна" - в старата Бахча махала се намират две икони и първите стенописи на Захари Зограф. В изкуствоведческата литература проф. Асен Василев в кн "Български майстори" отбелязва тяхното съществуване.
За тях пишат арх. Ст. Стоилов, Николай Хайтов, Тодорка Каменова и Росица Морева.


Знае се, че годините, които Захари Зограф прекарва в Пловдив са един много плодотворен и интересен период в неговото творчество.

цялата статия може да прочетете тук




Напускайки Асеновград, поробителят остави след себе си опожарени манастирите - Ангел Кръстев

След няколкодневните боеве между двете воюващи страни - руски и турски войски - по склоновете на Родопите, в района на селата Марково, Белащица, Куклен, турската армия е разбита и бяга в паника.
На бойното поле остават стотици убити, сто и осем оръдия, боеприпаси.

До манастира "Св. Георги" при с. Белащица са обозите на турската пехота. Сюлейман паша нарежда да се запалят обозите и манастира. Пламъците на горящия манастир озаряват цялата околност.

Това ни съобщава в записките си френският военен кореспондент Жорж Ардоа: "Манастирът "Св. Георги" представлява огромна клада.


Покривите се сгромолясали сред тази пещ, над която стърчали само запазените комини."

В кореспонденцията си Жорж Ардоа описва и съдбата на друг манастир, сполетян от същата участ - "Св. Неделя".

цялата статия може да прочетете тук




Изследователите на Тополово има за какво да
благодарят на Стою Шишков
- д-р Иван Василев

Един от най-изтъкнатите познавачи на миналото, бита и културата на Родопския край е Стою Шишков - педагог, книжовник, народовед. Роден е в село Устово, днес квартал на град Смолян през 1865 година. От 1906 година живее и работи като учител в Пловдив. Подчертани са интересите му в областта на етнологията. По негова инициатива през 1917 година се поставя началото на Областен етнографски музей в Пловдив с основна цел "да се съберат всички документи по културната и политическата история на областта и да се представи в пълнота фоклорът в Пловдивско.

Големият изследовател не случайно се вглежда и в Тополово, което изобилства от исторически паметници. Според Шишков името на село Тополово произхожда от турската дума "тахта" - седалище на голям властник.


Той го приема като място на Дионисиев храм. Такъв според него е имало в местността Клиса търла в северната покрайнина на Малко Тополово. Побългареното название на селото Шишков счита, че идва от гръцкото "топос" т.е. място на велможа, везир, въобще на голям властник или йерарх.

цялата статия може да прочетете тук




Доморасли архитекти от Югово строят сгради за чудо и приказ - Иван Гащилов

Кой е сложил началото на юговската строителна школа и кога е било това - никой не знае. Някой от старите юговски майстори предполагат, че трябва да се търси още преди възстановяването на Асеновата крепост и манастирите край града през 14-16 век, като сочат възстановителя на Бачковския манастир майстор Никола (1570-1640).

Майсторите били взискателни, бързи и ясни в мислите си и безкомпромисни, притежавали талант и нюх да учат хората на занаят. С тези си качества успявали да събудят интерес у чираците и калфите, като ги заставяли да разбират изяществото в строителното изкуство, учели ги да виждат същността в занаята и да го развиват. Налагали едно етично мерило и били пример на една професионална етика. Тази самобитна школа налага много висока мярка за качество.



Устабашиите държали много на оценката на народa. Ръководителите на чети били и учители на по-младите. Те ги учели на майсторлък, методика, етика, морал и още на много неща. С личния си пример ги увличали в професията. Разбира се, "учителството" не се отдавало на всеки майстор. На това поприще се изявявали само майстори с добра душа, голямо сърце и природна дарба. Един такъв учител бил майстор Костадин Николов - брат на дели Стоян.

цялата статия може да прочетете тук




Акт за отхвърляне на чуждата зависимост - д-р Димитър Атанасов

Винаги когато съм разговарял с историци и музейни работници (бивши и настоящи) от Асеновград за 23 юли 1906 г., все се говори или с неохота, или с недомлъвки. Обикновено се изтъква фактът, че в този ден е извършено нещо, което е минало границата на нормалното.

Дори вестник "Дружба" от 23 август 1906 година признава:

"Яростта на народа против всичко гръцко отиде до там, щото на много места, дето живеят гърци, както нашия град, станаха нежелателни изстъпления, за които крайно съжаляваме. Буйствата, разрушението на къщи, дюкяни и разграбването на частна собственост, ако е принадлежаща на гърци, съставлява вече престъпяне на онова, което не се позволява от никакви закони".


За какво става въпрос? За онова, което се случва на 23 юли 1906 година не само в Асеновград, а и в почти цялата страна. Онова, което ще влезе в историята като "Митингата" ("Митингът"). Това е точно отбелязано пак в същия вестник: "От два месеца насам навсякъде из България антигръцкото движение се е развило с една стихийна сила, която изненада света. Не остана град в България, който да не изкаже чрез митинги възмущението си и отвръщението си против гърците.

цялата статия може да прочетете тук




Малко познат факт за надписа на Асеновата крепост - Ангел Кръстев

През 1883 г. асеновградчани са потресени от една неприятна новина. Унищожен е от злосторници надписът на Асеновата крепост. Родолюбивите българи обвиняват гръкоманите в това посегателство. Двете страни са настръхнали и озлобени. Борбата се води по всички посоки: в Общината, пловдивския печат, по кръчми и кафенета, по улици и махали.

Сред офицерите от местното поделение на 21-ви пехотен полк се заражда идеята за възстановяването на надписа. Работата по проучването на надписа е възложено на изтъкнатия български историк проф. Васил Златарски.

Открити са няколко публикувани текстове на надписа. Едната публикация е във френски пътепис, чиито автор е Пол Люкас, посетил града и крепостта през 1706 г. като пратеник на френския крал.



Вторият е в публикация, открита в пловдивския вестник "Марица". И трети, който представлява нашия интерес, е с автор възрожденският учител Стоян Джансъзов от с. Патриарх Евтимовo.

цялата статия може да прочетете тук




Мостовете допълват панорамата на града - Иван Гащилов

Най-старият каменен мост, който се помни е имал три свода и е бил на няколко метра под бившия железен мост, но при голямото наводнение на р. Чая през 1885 година е съборен. Бил е единствен и е задоволявал нуждите на малкия град. Този мост се знае като големия каменен мост. С разрастването на града възниква нуждата за строителство на още мостове.

Трудно е човек да си представи живота в Асеновград без мостовете на р. Чая, те свързват източната и западната част на града, изпълняват ролята на важни комуникационни връзки. Общо 6 моста преминават над реката, два пешеходни и 4 за транспортни средства. Особено важни са 4-те моста за транспортни средства, през които преминават почти всички товари за Смолянска и Кърджалийска област. Ако ги нямаше, не би била връзката ни с гр. Пловдив. Кога са построени и какви са техните данни ще говорим друг път.



В центъра на града са двата моста, този до хотел "Асеновец" и пазарният. И двата са пример за модерно транспортно съоражение. Особено мостът на пазара има висока пропусквателна способност и отговаря на всички съвременни изисквания, за град като нашия.

цялата статия може да прочетете тук




Асеновград и Априлското въстание (По спомени на Отон Иванов) - Стефан Морев

Видният деец на Априлското възстание Отон Иванов в продължение на близо половин век след Освобождението води оживена кореспонденция с изтъкнати общественици, писатели и историци.
Тази кореспонденция има забележителен принос при възстановяване действителната картина на подготовката и провеждането на Априлското възстание в IV революционен окръг.

За асеновградчани изключителна стойност има преписката на Отон Иванов с бележития асеновградски краевед и историк Христо Шипков. В първото си писмо от 13.II.1912 година Христо Шипков моли Отон Иванов да отговори на някои въпроси, тъй като името му е "замесено от началото до края на освободителното дело на Станимака".



За по-удобно Христо Шипков предлага един въпросник от 16 въпроса, на които Отон Иванов да отговори. Но последният отхвърля тази форма и счита, че е по-добре да изложи "обстоятелствено станимашките работи".

цялата статия може да прочетете тук




Щит на Българщината (Къде е гробът на отец Паисий) - д-р Светозар Тошев

Всред многобройните легенди и предания - често противоречиви - едно е вече приемливо: метохът на Зографския манастир е бил в станимашката махала Амбелино, но къде точно не може да се каже. Какъв е бил този метох, как е изглеждал, кога е основан също не се знае, но той е съществувал, посещаван е бил от монасите на Зографския манастир и е изчезнал заедно с целия град при опожаряването на Станимака от кърджалиите през 1793 година.

Една преписка от 1810 година на страниците на един псалтир в Зографския манастир за второто нападение на кърджалиите над Станимака е убедителна податка за съществуването на монашеско убежище в града и за връзките между Станимака и атонския манастир.


В началото на Амбелино е прочутата църква "Св. Богородица Балъклийка", издигната върху останките от средновековен параклис. В олтара на църквата е запазен старинен градеж. Параклисът, преди да стане черква, е бил параклис на гробището близо до него.

цялата статия може да прочетете тук




Станимашките аркове - д-р Светозар Тошев

Пътешественици неведнъж посещават Станимака през нейното многовековно съществуване. Някои по-пестеливо, други по-ярко описват града и неговите прелести. Градът живее години на възход, разрушават го нашественици, разграбват го кърджалии, поглъщат го пожари.
Животът в Станимака понякога линее, но никога не е секвал напълно. В планината, в реката и в полето са впити непрекъсващите корени на нейното съвземане. В ниското са градините и нивите; водата движи тепавици, воденици, маслобойни, по бърдата са лозята; откъм планината подухва вечерникът и носи прохлада за винарските изби.

В началото на 19 век градът е все още в прегръдките на планината.
Трите му махали тогава - Метошката, Амбелино и Чипрохори (Ципрохор) са на високото а в ниското са градини и бахчии.




Към тях текат отбитите в аркове (канали) от реката води и живителната им влага засилва плодородието им.

Тук, на равното градът дели мегдан с Бачковския манастир - повечето градини са негови, тук той има воденици и голяма яхана (маслобойна).

цялата статия може да прочетете тук




Из писмата на гранадския рицар Дон Анзизо Дел Гранада (Дон Аморе Море) - XIII век

Предлагам ви част от две от четирите писма на гранадския рицар Дон Анзизо Дел Гранада, който той подписал с епиграф "Дон Аморе Море".

Старинния пътепис се намира в манастира на капуцините "Санта Мария дел Соренто" край Флоренция и в посочените откъси се дава ценна информация за Станимака, Бачковския манастир, както и за околностите на града.

II ПИСМО:

Един ден с дружинка посетихме ближен градец, наречен Станимако. Това е град на прохлада, многовековни дървета, метоси и скитове, сиреч, малки черковки.

Малките черковки, всички високо по върховете, се обитават от строги, благочестиви мъже със седефени лица. Тях ги наричат светии.

Тия хора нищо не работят; мълчаливо стоят пред скитовете, мълчаливо срещат и изпращат слънцето. Подвили нозе, те гледат втренчено напред, някъде далеч.

цялата статия може да прочетете тук

 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев