Архимандрит Паисий Пастирев (1876-1943) - Ангел Кръстев

Архимандрит Паисий Пастирев, със светското име Димитър е роден през 1876 година в Ямбол. Учи прогимназия в родния си град, а гимназия завършва в Сливен. През 1892 година постъпва в Самоковската духовна семинария. Неговите заложби накарали учителите му, Сава Доброплодни и Ал. Карастоянов, да го препоръчат пред ръководството на Киевската духовна семинария. Завежда го лично Ал. Карастоянов.
Голямото влечение на Димитър към религията довежда до неговото подстригване за монах, което става на 24 септември 1894 година в екзархийската канцелария в Пера.



На 26 декември във Фенер, в църквата "Св. Стефан", Паисий получава йеродяконски чин.

През 1896 година той завършва Киевската духовна семинария.

За безкористното му служение на Църквата на 30 ноември 1898 година в Сливен е ръкоположен за йеромонах.

През 1900 година Паисий Пастирев е принуден от руските власти да напусне Русия. На 24 октомври 1905 година е назначен за игумен на Бачковския манастир. Тук престоява само една година и два месеца Въпреки това извършва знаачителна дейност, като най-важно е откриването на гроба на Евтимий Търновски. Затова той е ръкоположен от Св. Синод на 27 декември 1905 година в архимандритски сан.

През 1907 година е председател на Радовишката община, а след това е управител на епархията в Драма. На 17 май Екзархията го назначава за председател на българската църковна община "Св. Стефан" във Фенер, Цариград.

По време на Балканската война 1912 година е осъден на седем години затвор и е изпратен да ги излежава в Адана, Мала Азия. След един месец е освободен по застъпничеството на главния съветник на руския пълномощен министър в Цариград.

На 10 януари 1923 година след 17 години, Паисий Пастирев отново поема Бачковския манастир. Кати игумен на манастира прави предложение пред манастирския събор да провъзгласи цар Борис III за ктитор на манастира. Това става с решение N 32 от 20 ноември 1923 година.

През 1927 година архимандрит Паисий Пастирев се оттегля от игуменството в Бачковския манастир и се настанява да живее в Асеновград. Посвещава целия си живот на благотворителни дейности, а имуществото си завещава на Старческия дом.

На 4 август 1943 година умира в гр. Пловдив, в една от болниците, където е закаран след спукване на язва.

Архимандрит Паисий Пастирев е оставил няколко книги: "Мисли върху монашеството", "Гробът на Патриарх Евтимий", прави превод на манастирския устав и отпечатва в книгата "Устав на св. Петричко-Бачковската св. обител".

На неговия живот е посветена една книга, излязла през 1926 година в печатницата на В.К. Дърваров в Асеновград под заглавие "Архимандрит Паисий Пастирев (животопис)".
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев